Таз година булка, догодина люлка!

Чифликчията Ви кани на пищно сватбарско тържество!

Сцена на събитието е цялото село,а поканени да вземат активно участие са всички присъстващи.
   Празникът начева с избор на кръстник, кръстница и свекър. Тези ключови фигури се подбират измежду личните гости. Младоженеца и кръстника биват ритуално обръснати, като се внимава нито един косъм да не се загуби. Вярва се, че ако злонамереник желае да навреди на младите може да вземе част от брадата на младоженеца и да стори магия. За да се избегне такава опасност бръснача се мие в течаща вода, за да избяга по струята всяко зло. След изпълняването на този ритуал сред смях, закачки и весела музика сватбарите се отправят към дома на младоженката , за да "търсят булка…а може и две". Там ги очакват дружките на момата, които заедно с кръстницата изпълняват типичните за случая ритуали: откупването и забулването на момата - израз на девичия свян и смирението пред бъдещия съпруг. Девойката плаче от радостен трепет пред непознатото бъдеще на омъжена жена и от мъка по напуснатия вече бащин дом.
  Следвани от всички лични гости момъкът и невястата се отправят към Чифлика, където се намира дома на младоженеца. Пред портите са вързани сватбарски люлки. Замаяна от техния шеметен летеж булката се прощава с детството си и прекрачва прага на новия си живот като омъжена жена.
   Пред дома на младоженеца свекъра и свекървата изпълняват действия, за които се вярва, че имат магичната сила да внесат сгода и взаимна обич в младото семейство. Преди да прекрачат прага на дома всички сватбари се гощават с хляб и сол, за да е сит и доволен живота на младоженците.
  На чардака в чорбаджийската къща ги очаква богата празнична трапеза. Вечерта се оглася от закачливи песни и пиперливи шеги.
  Времето се завърта назад и сцената се превръща в оня мегдан, на който са се момъка и момата са се харесали и са си дали дума. Той и дарява пръстен, тя го закичва с везана кърпа. Така двамата публично се вричат и подготовката за сватбата може да започне. В дните на годежа в дома на булката се шие бяло знаме- символ на чистотата и невинността , а в младоженческия дом се веза червен флаг, израз на пълнокръвна мъжка сила. В деня на сватбеното тържество бялото и червено знаме се съшиват едно към друго, за да се скрепи единството между мъжа и жената.
   Под тоя флаг се вият тежки хора и кръшни ръченици, валят весели наздравици и искрени пожелания. …

и всички яли, пили и се веселили!